надираха

Речник на българския език

1. надираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надираха е производна форма на надирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

надираха е производна форма на надирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).