надирала

Речник на българския език

1. надирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надирала е производна форма на надирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надирала е производна форма на надирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надирала е производна форма на надирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надирала е производна форма на надирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).