надирал

Речник на българския език

1. надирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надирал е производна форма на надирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надирал е производна форма на надирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надирал — мин. деят. св. прич. м. р.

надирал е производна форма на надирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надирал е производна форма на надирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).