надира

Речник на българския език

1. надира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надира е производна форма на надирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надира е производна форма на надирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надира е производна форма на надирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).