надиплят

Речник на българския език

1. надиплят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

надиплят е производна форма на надиплям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надиплят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

надиплят е производна форма на надипля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).