надипляло

Речник на българския език

1. надипляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надипляло е производна форма на надиплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надипляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надипляло е производна форма на надиплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надипляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надипляло е производна форма на надиплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надипляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надипляло е производна форма на надиплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).