надиплило

Речник на българския език

1. надиплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надиплило е производна форма на надипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надиплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надиплило е производна форма на надипля (мин. деят. св. прич. ср. р.).