надиплил

Речник на българския език

1. надиплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надиплил е производна форма на надипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надиплил — мин. деят. св. прич. м. р.

надиплил е производна форма на надипля (мин. деят. св. прич. м. р.).