надиплел

Речник на българския език

1. надиплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надиплел е производна форма на надипля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надиплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надиплел е производна форма на надипля (мин. деят. несв. прич. м. р.).