надимявал съм

Речник на българския език

1. надимявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надимявал съм е производна форма на надимявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. надимявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надимявал съм е производна форма на надимявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. надимявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надимявал съм е производна форма на надимявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).