надимявал

Речник на българския език

1. надимявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надимявал е производна форма на надимявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надимявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надимявал е производна форма на надимявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надимявал — мин. деят. св. прич. м. р.

надимявал е производна форма на надимявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надимявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надимявал е производна форма на надимявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).