надиграло

Речник на българския език

1. надиграло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надиграло е производна форма на надиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надиграло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надиграло е производна форма на надиграя (мин. деят. св. прич. ср. р.).