надиграл

Речник на българския език

1. надиграл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надиграл е производна форма на надиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надиграл — мин. деят. св. прич. м. р.

надиграл е производна форма на надиграя (мин. деят. св. прич. м. р.).