наджънете

Речник на българския език

1. наджънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наджънете е производна форма на наджъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наджънете — повелително наклонение, мн. ч.

наджънете е производна форма на наджъна (повелително наклонение, мн. ч.).