надерете

Речник на българския език

1. надерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

надерете е производна форма на надера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надерете — повелително наклонение, мн. ч.

надерете е производна форма на надера (повелително наклонение, мн. ч.).