наденело

Речник на българския език

1. наденело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наденело е производна форма на надяна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наденело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наденело е производна форма на надяна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).