надебеляхте

Речник на българския език

1. надебеляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

надебеляхте е производна форма на надебеля (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надебеляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

надебеляхте е производна форма на надебелея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).