надебеляха

Речник на българския език

1. надебеляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

надебеляха е производна форма на надебеля (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надебеляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надебеляха е производна форма на надебелея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).