надебелял е

Речник на българския език

1. надебелял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелял е е производна форма на надебеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надебелял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелял е е производна форма на надебелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надебелял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелял е е производна форма на надебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).