надебелявало

Речник на българския език

1. надебелявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надебелявало е производна форма на надебелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надебелявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надебелявало е производна форма на надебелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надебелявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надебелявало е производна форма на надебелявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надебелявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надебелявало е производна форма на надебелявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).