надебелил е

Речник на българския език

1. надебелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелил е е производна форма на надебеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надебелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надебелил е е производна форма на надебеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).