наддумаха

Речник на българския език

1. наддумаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наддумаха е производна форма на наддумам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наддумаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наддумаха е производна форма на наддумам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).