наддумало

Речник на българския език

1. наддумало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наддумало е производна форма на наддумам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наддумало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наддумало е производна форма на наддумам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наддумало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наддумало е производна форма на наддумам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наддумало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наддумало е производна форма на наддумам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).