наддумал

Речник на българския език

1. наддумал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наддумал е производна форма на наддумам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наддумал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наддумал е производна форма на наддумам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наддумал — мин. деят. св. прич. м. р.

наддумал е производна форма на наддумам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наддумал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наддумал е производна форма на наддумам (мин. деят. несв. прич. м. р.).