наддума

Речник на българския език

1. наддума — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наддума е производна форма на наддумам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наддума — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наддума е производна форма на наддумам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наддума — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наддума е производна форма на наддумам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).