наддавал

Речник на българския език

1. наддавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наддавал е производна форма на наддавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наддавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наддавал е производна форма на наддавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наддавал — мин. деят. св. прич. м. р.

наддавал е производна форма на наддавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наддавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наддавал е производна форма на наддавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).