надградяло

Речник на българския език

1. надградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надградяло е производна форма на надградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надградяло е производна форма на надградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).