надградило

Речник на българския език

1. надградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надградило е производна форма на надградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надградило е производна форма на надградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).