надградил

Речник на българския език

1. надградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надградил е производна форма на надградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надградил — мин. деят. св. прич. м. р.

надградил е производна форма на надградя (мин. деят. св. прич. м. р.).