надговорил си

Речник на българския език

1. надговорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надговорил си е производна форма на надговоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. надговорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надговорил си е производна форма на надговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).