надговорил е

Речник на българския език

1. надговорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надговорил е е производна форма на надговоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надговорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надговорил е е производна форма на надговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).