надговаряло си

Речник на българския език

1. надговаряло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надговаряло си е производна форма на надговарям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. надговаряло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надговаряло си е производна форма на надговарям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. надговаряло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надговаряло си е производна форма на надговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).