надвървял си

Речник на българския език

1. надвървял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвървял си е производна форма на надвървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. надвървял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвървял си е производна форма на надвървя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. надвървял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвървял си е производна форма на надвървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).