надвървял е

Речник на българския език

1. надвървял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървял е е производна форма на надвървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвървял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървял е е производна форма на надвървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надвървял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървял е е производна форма на надвървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).