надвървяло си

Речник на българския език

1. надвървяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надвървяло си е производна форма на надвървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвървяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надвървяло си е производна форма на надвървя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. надвървяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надвървяло си е производна форма на надвървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).