надвървявал си

Речник на българския език

1. надвървявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвървявал си е производна форма на надвървявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. надвървявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвървявал си е производна форма на надвървявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. надвървявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвървявал си е производна форма на надвървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).