надвървявало си

Речник на българския език

1. надвървявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надвървявало си е производна форма на надвървявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвървявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надвървявало си е производна форма на надвървявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. надвървявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

надвървявало си е производна форма на надвървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).