надвървявал

Речник на българския език

1. надвървявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървявал е производна форма на надвървявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвървявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървявал е производна форма на надвървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надвървявал — мин. деят. св. прич. м. р.

надвървявал е производна форма на надвървявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надвървявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надвървявал е производна форма на надвървявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).