надвръщал си

Речник на българския език

1. надвръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвръщал си е производна форма на надвръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. надвръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвръщал си е производна форма на надвръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. надвръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

надвръщал си е производна форма на надвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).