надвръщал е

Речник на българския език

1. надвръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвръщал е е производна форма на надвръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвръщал е е производна форма на надвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надвръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвръщал е е производна форма на надвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).