надвръща

Речник на българския език

1. надвръща — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надвръща е производна форма на надвръщам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надвръща — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надвръща е производна форма на надвръщам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надвръща — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надвръща е производна форма на надвръщам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).