надвиснал

Речник на българския език

1. надвиснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвиснал е производна форма на надвисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвиснал — мин. деят. св. прич. м. р.

надвиснал е производна форма на надвисна (мин. деят. св. прич. м. р.).