надвисило е

Речник на българския език

1. надвисило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвисило е е производна форма на надвися се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвисило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвисило е е производна форма на надвися се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).