надвисел

Речник на българския език

1. надвисел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвисел е производна форма на надвися се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвисел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надвисел е производна форма на надвися се (мин. деят. несв. прич. м. р.).