надвисвало

Речник на българския език

1. надвисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвисвало е производна форма на надвисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвисвало е производна форма на надвисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надвисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надвисвало е производна форма на надвисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надвисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надвисвало е производна форма на надвисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).