надвило

Речник на българския език

1. надвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвило е производна форма на надвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надвило е производна форма на надвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).