надвило
1.
надвило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
надвило
е производна форма
на надвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
надвило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
надвило
е производна форма
на надвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).