надвила

Речник на българския език

1. надвила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвила е производна форма на надвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надвила — мин. деят. св. прич. ж. р.

надвила е производна форма на надвия (мин. деят. св. прич. ж. р.).