надвил

Речник на българския език

1. надвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвил е производна форма на надвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвил — мин. деят. св. прич. м. р.

надвил е производна форма на надвия (мин. деят. св. прич. м. р.).