надвиквала

Речник на българския език

1. надвиквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвиквала е производна форма на надвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надвиквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвиквала е производна форма на надвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надвиквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надвиквала е производна форма на надвиквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надвиквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надвиквала е производна форма на надвиквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).