надвиквал

Речник на българския език

1. надвиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвиквал е производна форма на надвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвиквал е производна форма на надвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надвиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

надвиквал е производна форма на надвиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надвиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надвиквал е производна форма на надвиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).